4 вечерна

ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ

Формиране, същност, перспективи


съюз на отечествата
членки на ЕС

Структура на ЕС    България и ЕС    Харта на правата    Лисабонски договор
Портал Европа

Идеята да подържаме постоянна страница за ЕС е свързана не само с факта, че вече сме част от съюза, но и с необходимостта да използвате тези знания като част от материала за зрелостните изпити по всички хуманитарни предмети.


ИСТОРИЯ
НА
ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Новата стара Европа

"Ние не събираме държави –
ние обединяваме хора"
Жан Моне

модернизира френската икономика

От Римската империя, през Свещената Римска империя до ЕС политическият елит на европейските народи не са губели амбиции за наднационални континентални институции. Двете световни войни и последвалото “разделяне” на Европа стимулира обединителните процеси като начин на самозащита.

Интелектуалците още от Ренесанса живеят с космополитното съзнание на християнската цивилизация, а след взрива на националните революции, границите се превръщат в задушаващ всяко творчество и предприемачество провинциализъм. Сами по себе си освободителните движения в Европа от ХІХ век не са самоцелно извоюване на независимост, а нов начин на самоуправление по примера на Западна Европа, освобождение не просто от чужда власт, а от сковаващи модерното развитие режими.

В този смисъл свободата е наистина избор на начин на живот и принадлежност към цивилизация - възглед, който стои в основата на единството на многообразна Европа.


Европейският съюз не е федерация като Съединените щати или Русия. Нито пък е просто организация за сътрудничество между правителствата като Организацията на Обединените нации.

Съюзът фактически е единствен по рода си. Той представлява уникална в световната история политическа система.

Страните, които съставляват Европейския съюз (или страните-членки), споделят своя суверенитет, за да получат

сила и световно влияние, каквито нито една от тях поотделно не би могла да има.

Споделянето на суверенитета означава на практика, че страните-членки делегират правата на някои от своите взимащи решения власти на европейските институции, които те са създали, така че решенията от общ интерес да могат да се взимат демократично на европейско ниво.


Тези,
които поставят основите на европейското обединение
са реалистите от средата на ХХ в. -
без масовите предразсъдъци на исторически съперничества,
те поставят с математическа точност
икономическите ползи от надграничните търговски общности.


9 май Р. Шуман

9 май 1950 г.

Декларация, подготвена от Жан Моне и произнесена от Р. Шуман, Франция и Германия да обединят добива и преработката на въглища и стомана.

"Световният мир не може да бъде запазен без творчески усилия, съответстващи на опасностите, които го заплашват.

Обединението на европейските нации изисква вековното противопоставяне между Франция и Германия да бъде прекратено. Предприетите действия трябва да се отнасят на първо място до Франция и Германия.

Обединяването на производството на въглища и стомана незабавно ще осигури изграждането на обща основа за икономическо развитие - първи етап на Европейската федерация - и ще измени съдбата на тези райони, дълго време обречени да изработват оръжия, на които те самите най-често са жертви.

С увеличаване на ресурсите си Европа ще може да постигне успех и в една от важните си задачи - развитието на африканския континент.

Чрез обединяването на базисните производства и учредяването на един нов върховен орган, чиито решения ще бъдат обвързващи за Франция, Германия и други присъединили се страни, това предложение ще положи първия камък на една Европейска федерация, необходима за запазването на мира."


Свободно движение на стоки, капитали, услуги и хора

Стратегията на развитие включва общи въоръжени сили и външна политика, което, особено след деколонизацията, ще възвърне световната роля на Европа.

60-те години се оказват благодатни за изграждането на добре функциониращ общ западноевропейски пазар. 300 млн. души постигат охолно жизнено равнище в рамките на демокрация, конкуренция и въховенство на закона само десет години след Втората световна война - това е един наистина един от най-поразителните феномени в световната история.


Конрад Аденауер - първият германски държавник, който поставя европейските интереси над традиционно германските

"Каквато и да бъде окончателната форма на мирния договор, тук на Рейн, на древния международен кръстопът през следващите десетилетия ще се срещнат германската цивилизация и цивилизацията на западните демокрации. И ако между тях не бъде постигнато истинско помирение, то лидерската роля на Европа ще бъде изгубена завинаги" Юни 1918г.

"Който направи Берлин нова столица, той ще създаде нова духовна Прусия. Столицата трябва да бъде там, където германските прозорци са широко отворени към Запада." 1949 г.

първият канцлер на ГФР
К. Аденауер
основаването
Р. Шуман - фрeнски министър на външните работи
Ал. де Гаспери - премиер на Италия
К. Аденауер - канцлер на ГФР

Немският канцлер Аденауер /1949-63г./ заедно с френските представители Жан Моне и Робер Шуман са единни в оценката си, че общите мита и икономически пространства са най-сигурния път към политическо единство. Така за периода 1950-57 година те полагат основите на общ пазар с идеята, че съгласуването на политиките трябва да запазят средата на конкуренцията.

Тези възгледи съвпадат с идеите на президента на V френска република Шарл дьо Гол, който се връща на власт 1958 г. и 10 години е начело на запазноевропейското обособяване.

"Аз не забравям, че Европа се простира от Гибралтар до Урал и каквото и да е моето мнение за някои режими, аз съм бил в Москва, както и в Лондон, и Брюксел… В една единна Европа може да участва всеки, който искрено пожелае това." реч от 1953г.

"Предлагам ви съвместно производство на ракети, които да станат зародиш на европейска сила. Но като имам предвид особените отношения, които ви свързват с Америка, позволете да ви запитам: ще влезете ли в такава Европа и ако влезете , не ще ли го направите,за да се разшири в някакъв атлантизъм?" 1962 г. сред среща с английският премиер Макмилън. Дьо Гол поставя вето пред влизането на Англия в ЕИО

"Едно е ясно, докато западните държави от Стария свят се подчиняват на Новия свят, Европа не може да стане европейска. Те предпочитат да получат американска защита." "Мемоари"

Шарл дьо Гол

френският генерал

най-влиятелния френски политик от съвремието
паметник на дьо Гол

Постигнатото от Франция като икономическо развитие и роля в ЕИО, така че да превърне Европа в алтернатива на САЩ и СССР, дава самочувствие на следващият френски президент Жорж Помпиду да заяви: "Франция е предназначена да играе ролята на Европа"

наследник на дьо Гол
Жорж Помпиду

Създаване на европейски общ пазар

ОЕИС - Организация за европейско икономическо сътрудничество
Обединение чрез плана “Маршал” 1948г. – за управление кредитите по плана “Маршал” чрез:
- балансирани бюджети и намаляване държавното ценово регулиране
- премахване на търговските ограничения между страните и приватизация в индустрията
- институции, основани на принципите на либералната пазарна икономика

ЕОВС – Парижки договор за Европейска общност за въглища и стомана - 1951 г.

ЗЕС – Парижки договор за сътрудничество и интеграция на европейските армии - 1954 г.

ЕИО - Европейска икономическа общност
и ЕВРАТОМ - Европейска общност за атомна енергия
интеграцията
Членки-основателки:
Франция, ФРГ, Италия, Бенелюкс - Белгия ,Нидерландия, Люксембург
Римски договор - 1957 г.
Комисията - Изпълнителен орган, който управлява взетите с мнозинство решения

ЕО - Европейска общност – обединяват се ЕИО, Евратом и ЕОВС – 1967г.

ОСП – Общ пазар за селскостопанска продукция и общ митнически съюз - 1968 г.
След дълги спорове се налага принципът на консенсуса при взимане на важни за общността решения


Европейският парламент          общият символ          Съветът на Европа общата валута

Разрастване на европейската общност

Развитие на ЕО

1972 г. Брюкселски договор за разширение

1974 г. Европейски съвет – срещи на държавните глави

1979 г. Европейска валутна система - екю

1979 г. първи преки избори за Европейски парламент

1991 г. създаване на Европейско икономическо пространство

1992 г. Маастрихтски договор за ЕС - Европейски съюз
От единен пазар към икономически и валутен съюз и обща външна политика

1999 г. Амстердам: обща парична единица – евро от 2002 г., европейско гражданство с право на работа, жителство и участие в местни и парламентарни избори, защита спрямо страни извън съюза.

2001 г. - Конвент, подготвящ нова Европейска конституция/2004г./ - отхвърлена с референдуми

Френският президент Жискар де Стен - вдъхновител на Конституцията и председател на Конвента
начело на Конвента

2000 г. създава т.нар. Лисабонска стратегия - цел: стандарт на живот и екологична среда, динамично развиваща се конкурентна икономика, основана на познанието и технологични умения

13-12-2007 г. Лисабонски договор за изменение на Договора на ЕС: да се избегне федерализирането чрез засилване ролята на националните парлементи и гарантиране на европейското гражданство и права, изграждане на обща външна политика
Предстои ратифициране от членките до 2009 г.

Разширяване на ЕО/ЕС

1973 г. приема Великобритания, Ирландия, Дания

1981 г. приема Гърция

1986 г. приема Испания и Португалия

1990 г. приема обединена Германия

1993 г. приема България за асоцииран член

1995 г. приема Австрия, Финландия и Швеция

2004 г. приема Полша, Чехия, Малта, Словения, Словакия, Кипър, Унгария, Литва, Латвия, Естония

Преговарящи за членство - Турция, Хърватска, Македония

Швейцария отхвърля членството, но с над 150 договора участва в общия пазар

Западните Балкани остават трудна зона за интеграция

01.01.2007 г. приема България и Румъния

 Българският преговарящ и еврокомисар 2001-09 Меглена Кунева
Председател на Европейската комисия 2004-09 Жозе Барозу
нашият символ "От тук нататък и успехите, и неуспехите ще зависят от България и българите, а не от някаква зла воля на Великите сили"-
Петър Стоянов   25 април 2005г

Противоречия и перспективи

На дневен ред и до днес остава отворен въпросът дали общността да продължи изграждането си като тип федерална държвност в наднационален мащаб или да запази структурата си на съюз между суверенни членки!

След успешното икономическо изграждане на общ пазар в Западна Европа, разширяването от 80-те и особено 90-те години все повече засилва политическите и социални аспекти на общността.

- Как да бъдат разпределени отговорностите между Съюза и страните-членки?

- Как да бъдат дефинирани по-добре отговорностите на европейските институции?

- Как да се запази конкурентноспособността на общността?

- Как да се осигури ефикасност и последователност във външните действия на Съюза?

- Как да се укрепи демократичната легитимност на Съюза?

Има ли наистина общоевропейско гражданско самосъзнание и доколко исторически оформилите се нации ще преодолеят натрупаните негативи, национализъм и съперничество?

Този страх от създаването на една изкуствена нова държавност, изместваща суверенитета на нациите, все повече, с разширяването на ЕС, се засилва и е основна причина за отказа от предложената от Конвента Конституция. Днес вече тече процедура за ратифицирането на нов договор - Лисабон - 2007 г., който се стреми да запази отговорността на националните правителства, участието на гражданите и избягването както на символиката, така и на институции, които да превърната ЕС в една субдържава.


Гледни точки за Европейската общност

Специфичната британска позиция

В ЕС никога не са имали афинитет към свободната търговия – те са и си остават преди всичко митнически съюз.

Ако източните страни се обвържат с всички правила, налагани от ЕС, ще загубят конкурентните си преимущества, които имат. Трябва да изградим многопистова Европа, в която различни групи да имат различни нива на сътрудничество – Европа като свръхдържава ще ограничи демокрацията, обезсмисляки националните избори.

Европа продължава по пътя на протекционизма, засилва социалната регулация, пренебрегва принципът на национално вето, а договорът от Маастрихт не съдържа клаузи за излизане от европейската валута.

Стандартите не трябва да бъдат трудови, данъчни и социални изисквания, а технически параметри, улесняващи търговията.

Премиер на Англия 1979-90 г. Маргарет Тачър

Америка наблюдава внимателно

Освен че е цивилизация, обединена Европа е и начин на съществуване, стандарт на живот и политическа система на споделени демократични процедури, необременени от етнически и териториални конфликти. Но европейците, оставени сами на себе си са изправени пред риска да бъдат погълнати от вътрешните си социални проблеми, което ще поощрява протекционизма и тесногръдието...
Една Европа, която е повече от сбора на своите части, трябва да поеме глобална роля за укрепването на базисните ценности.

Германия се нуждае от Франция, Европа се нуждае от немско-френската връзка, а Америка не може да избира между Германия и Франция.

Политолог, държавен съветник в САЩ 1977-81 г. Збигнев Бжежински

Швейцарският опит

Урс Алтермат - швейцарски историк, който вижда в швейцарската федерация спецификата на решаване на подобни проблеми на европейско равнище

Европейският съюз може да се осланя само на една Европа, която се дефинира политически, а не етнокултурно, която има за основа гласуването, а не общия произход. Тази структура се основава на гражданската лоялност – това обяснява защо американците и швейцарците така високо ценят своето републиканство, конституция, флаг и история. Европейският съюз боледува от това, че: икономиката е на световно ниво, брюкселската администрация работи на наднационално ниво,а политиката е на ниво на национални интереси. Имиграционното общество вече е правило, което връща в Европа ново етнонационалистическо напрежение.

национален легендарен герой Памeтник на Вилхелм Тел

Страхът от разширяването

Европа днес - 455 млн. души. Очакват я още 100 млн. ... !

Разширяването не трябва да бъде разглеждано просто като необходимост, родена от падането на комунизма. То трябва да бъде разгледано като начин Европа да бъде наново основана. Договорът за Общия пазар от 1957 г. имаше специален раздел, в който се посочва, че източните провинции са потенциален член на Европейския съюз, така че трябваше само да се облегна на историята.

Европейският съюз трябва да застане пред предизвикателствата след падането на комунизма и настоящия "така наречен сблъсък между цивилизациите" между Запада и мюсюлманския свят. Затова съм на мнение, че започването на преговори с Турция е много важно. Всичко друго би означавало отхвърляне на една друга култура.

Председател на Комисията 1985-95 г. Жак Делор - единственият председател с два мандата в европейската комисия

Европейският съюз все още е държава без нация - въпреки че беше въведен европейски паспорт, европеецът е суверенен гражданин в своята национална държава и става все по-подозрителен към новата миграция от Изток на Запад. Общественият дебат на Запад все по-малко отразява икономическите ползи и задълбочава проблемите на културната идентичност в мобилния свят. - Урс Алтермат

Няма никакви стопански причини за централизирането на икономиката, предлагано от проекта за конституция на ЕС. Европейското богатство може да се създава с механизмите на свободния пазар: доброволно сътрудничество, свободно движение на работна сила и капитали и уважение към правата на собственост. Двадесет и петте страни, които скоро ще съставят ЕС, би трябвало да учредят нова зона за свободна търговия и да премахнат почти 100 000-те страници регламенти на Европейската икономическа зона. Това е единственият начин, по който западните страни биха могли да предотвратят стагнацията, а страните от изтока биха могли да не страдат от регламентите. - Томаш Телук – полски журналист, Управител на агенция “Телук Нет”


богинята Европа

top